Инцидентът застрашава доверието на европейските партньори и програмата за възстановяване на вида

Четири черни лешояда бяха намерени мъртви в района на Котел през последните дни, а основната версия на разследващите е умишлено отравяне чрез примамки. Случаят, който нанася тежък удар върху екологичната репутация на България, бе потвърден от Емилиян Стойнов от „Фонда за дивата флора и фауна“ (ФДФФ).

По случая вече е образувано досъдебно производство, а органите на реда извършват огледи на терен.

Хронология на престъплението

Птиците не са загинали на едно място, което усложнява разследването. Отровата не действа мигновено, което е позволило на лешоядите да се придвижат преди смъртта си.

„Отровата не действа мигновено, поради което лешоядите не загиват на мястото на примамката, а се придвижват и падат на различни места, докато се прибират на местата, където нощуват“, поясни Емилиян Стойнов, цитиран от БТА.

Откриването на труповете е станало възможно единствено благодарение на GPS предавателите, с които са оборудвани птиците – част от скъпоструваща международна програма за възстановяване на вида.

„Косвени жертви“ на незаконна практика

Според експертите, лешоядите най-вероятно са станали жертва на незаконни практики, използвани от местни жители за борба с хищници. Залагането на отровни примамки срещу чакали, вълци или безстопанствени кучета е разпространен, макар и криминализиран метод за „защита“ на селскостопански животни.

„Това е абсолютно незаконно и наказуемо, но, за съжаление, много трудно се доказва. Тази практика е крайно нехуманна, не подбира жертвите си“, коментира Стойнов.

Рискът е системен, тъй като лешоядите се хранят групово и една отровна примамка може да унищожи цяла колония, заличавайки години труд и инвестиции.

Международен отзвук и икономически последици

Черният лешояд е напълно изчезнал като гнездящ вид в България в миналото, а възстановяването му започна едва след 2018 година с помощта на европейски партньори. В момента в страната има едва 7-8 двойки.

Загубата на четири птици не е просто статистика, а сериозен икономически и репутационен удар. Птиците се предоставят от партньори от Западна Европа, чието доверие в способността на българските институции да опазят вида се подкопава.

„Всяка загуба е сериозна – тя забавя успеха на програмата и подкопава доверието на нашите партньори от Западна Европа“, предупреди Стойнов, цитиран от националната агенция.

Въпреки че Законът за биологичното разнообразие и Наказателният кодекс предвиждат глоби над 10 000 лева и лишаване от свобода за подобни деяния, реалната разкриваемост на тези престъпления остава ниска.